Колкото и да е странно днес, има един исторически факт, който мнозина не знаят. Пловдив, тоест Филибе, е наречен от османците така, защото те така са могли да произнесат името на града, чувайки как са го произнасяли местните гърци - Филипи. Местните не наричали обикновено града с цялото му име Филипополис, а са му казвали милно Филипи.

Вторият интересен исторически факт е, че днес, поглеждайки назад, ние отчитаме, че в Пловдив има останали трайни следи от Османското владичество, но почти никакви от гръцките му жители. Защото до преди век и нещо са казвали на Филибе гръчкия град. Шосето от Голямо Конаре (днес гр. Съединение) за Филибе са наричали "гръчкия път", защото е водел към града на гърците. Във Филибе гръцката култура и самосъзнание са постигнали най-дълбоко проникване в националното ни съзнание. Най-богатите българи тук са се гордеели с гръцкото си образование или поне са се опитвали да се погърчат. Преди годините на българското Възраждане (аз предпочитам думата "възрождение"), да образоваш детето си е могло само в гръцко училище. А за да успеят в бизнеса (алъш-вериша, както се е казвало) и въобще "в живота" много българи е трябвало да доказват, поне на думи, колко големи гърци и елински патриоти са.

Но ... в Пловдив днес имаме османско наследство. За фръцко, пардон, гръцко такова не се говори, единствено може би за някоя църква най-много. И толкова им е много. Защото гръцкото духовенство винаги е било най-големият враг на българския народ. Винаги, от векове. Много преди османското нашествие по нашите земи.

Има и още една интересна особеност, за която много малко си даваме сметка. Сградите, построени от османците след завладяването на града, са по-стари от тези, които те построяват в Константинопол. Византийската столица е покорена почти век по-късно.