РЕТРО-ФОТО ХРОНИКА НА ПЛОВДИВ
СТАРИ ФОТОГРАФИИ ОТ ПЛОВДИВ ОТ КРАЯ НА 19 ВЕК НАСАМ
Фотохроника на Пловдив от епохата на черно-белите фотографии!
В следващите албуми съм се опитал да пресъздам атмосферата на едно отдавна преминало време, когато Пловдив е бил столицата на България. Всякаква, а не само "на културата", както сега сме свикнали да ни казват. Събраните тук снимки са предимно от периода преди Освобождението до годините на социализма и са част от големия проект
ИСТОРИЧЕСКИ ФОТО-ПАРК "РЕТРО ПЛОВДИВЪ"
на адрес:
https://retro-plovdiv.com/
*краткото филмче в началото на страницата е от 30-е години на XX век.
То не може да бъде видяно на смартфон, а само на компютър.
ГАРИТЕ
Снимки на старата ж.п. гара на Пловдив, наричана просто Станцията, новата Централна гара и гара Филипово
УЛИЦА КНЯЗ АЛ. БАТЕНБЕРГ - НОВАТА ГЛАВНА
Снимки на новата главна търговска улица на Пловдив
от площад "Цар Симеон" (днес Централен) до площад "Княз Борис" при петъчната джамия
ПЛОВДИВ В ЦВЯТ
Допълнително оцветени черно-бели фотографии на Пловдив
ПЛОЩАД "КНЯЗ БОРИС", ПОЗНАТ НИ КАТО ДЖУМАЯТА
Площадът е кръстен на престолонаследника, като по-късно е носел и имената:
"19 ноември", "Ал. Стамболийски", а днес е "Римски стадион".
Някога старите хора са го наричали и "Айнал Мегдан".
ГЛАВНАТА - УЛИЦА ТЪРГОВСКА
Снимки на Главната улица на Пловдив след площад "Княз Борис",
която е била известна като Узун чаршия (Дългия пазар) и е завършвала при стария мост.
ПЛАН И СНИМКИ НА ПАВИЛИОНИТЕ
на Първото българско земледелческо-промишлено изложение през 1892 г.
Наследство от Изложението е градината "Цар Симеон",
майсторски аранжирана от швейцарския градинар Люсиен Шевалас.
ПАВИЛИОНИТЕ от Изложението,
наложени на оригиналните им места днес.
На базата на плана на Изложението, се постарах да наложа старите фотографии на всеки от павилионите
на съвременни снимки на местата, където са били. Постарах се доста и бях максимално прецизен при заснемането,
въпреки че това едва ли има чак толкова голямо значение днес. И все пак е интересно.
ГРАДИНАТА "ЦАР СИМЕОН"
Снимки на градината "Цар Симеон" - подарък за града ни след Първото българско земледелческо-промишлено изложение през лятото на 1892 г. Наричана днес от всички Градската градина, този парк не е градската градина на Пловдив.
Тази титла носи Дондуковата градина зад Природонаучния музей, който е бил Общината на Пловдив.
ГРАДИНАТА "ЦАР СИМЕОН" - ЕЗЕРОТО С ЛОДКИТЕ
Снимки на градината "Цар Симеон" - голямото езеро с лодките, едно от трите езера в парка. Образувано на естествения сток на водите от трите тепета в района на махала Гюл бахча, езерото е било винаги притегателен център за забавление и отмора. А когато е имало зими е замръзвало, за радост на десетките любители на зимните кънки.
ХОРАТА, ЖИВОТО ЛИЦЕ НА ЕДИН ГРАД
оцветени фотографии
На следобеден алай в Цар Симеоновата или по Главната - "оживели" картинки с хора от миналите времена.
Приятна разходка, дами и господа! Или, както за казвали едно време, господари и господарки!
ДОМЪТ НА НАРОДНОТО ЗДРАВЕ на
Благодетеля на Пловдив - ДИМИТЪР КУДОГЛУ
В края на 1926 г. Димитър Кудоглу закупува за 5 милиона лева сградата на хотел „Цар Симеон" в Пловдив, финансира с още 3,5 милиона лева нейното преустройство и оборудване с най-съвременна медицинска апаратура.
АРХЕОЛОГИЧЕСКИ РАЗКОПКИ В ПЛОВДИВ
Снимки от открити антични елементи и първите разкрития на известните днес Античен театър и Римски стадион.
АПТЕКА МАРИЦА И АПТЕКА КАЛМАР
Знаменитите пловдивски аптеки, превърнали се в символ на прогрес и висок професионализъм.
ГРАЖДАНСКИЯТ КЛУБ И РЕСТОРАНТ БАТЕНБЕРГ
днешното Бинго Балкан
Това е вторият по популярност пловдивски площад днес, който тогава е бил просто кръстовище на две улици. През 1960 г. са бутнати няколко жилищни сгради и е оформен днешният площад пред сградата на Общината, която преди е била съд.
Има още няколко ресторанта с това име БатеМберг в страната. Интересното е това, че и те са изписани с "м" наместо правилното Батенберг. Нямам сведения защо така масово е било изписвано така името на княза на българите и дали това е грешка. Да, знае се че фамилното име на княза е Батенберг, но как е възможно да го объркат на толкова места в България? При това на такива официални места, с големи табели, пред цялата общественост. Знае се, че българинът открай време казва Истамбул, макар името на града да е Истанбул. Може да е някаква непонятна особеност в езика ни.
РЕКА МАРИЦА И ПЛОВДИВСКИТЕ МОСТОВЕ
част първа
Марица е разделяла не само Пловдив на тук и оттатък. Реката е била голяма психологическа преграда още от древността. Тя е разделяла цяла Румелия, макар да е съществувал дървен мост. Той е бил доста разбит и несигурен и често са предпочитали да пресичат реката в някой брод, отколкото да разчитат на моста.
РЕКА МАРИЦА И ПЛОВДИВСКИТЕ МОСТОВЕ
част втора
Днес в Общината смятат, че Пловдив се нуждае от още два моста. Това значи, че градът ни се е разрастнал - както по население и автомобили, така и икономически. Всичко е започнало след Съединението, когато в Пловдив се осъществява небивал икономически подем. Мостовете на един град са един от точните показатели за това.
СЪЕДИНЕНИЕТО през 1885 г.

Малко хора знаят, че Пловдив е бил обявен за столица на освободена България след подписването на Сан-стефанския мирен договор, тъй като е бил най-големия град по българските земи.
Столица на България градът ни е бил до решенията на Берлинския договор, когато родината ни е разкъсана на три части.
Съединението от 1885 г. е можело да възстанови статута на столица на България за града ни, но в Търново решили друго.
В известна степен Съединението попречило на процеса на обединение на всички български земи
и Македонска България се лишила от шанса да се обедини с останалата свободна част от народа ни.
НАСЛЕДСТВО ОТ ОСМАНЦИТЕ

Колкото и да е странно днес, има един исторически факт, който мнозина не знаят. Пловдив, тоест Филибе, е наречен от османците така, защото те така са могли да произнесат името на града, чувайки как са го произнасяли местните гърци - Филипи. Местните не наричали обикновено града с цялото му име Филипополис, а са му казвали милно Филипи.

Вторият интересен исторически факт е, че днес, поглеждайки назад, ние отчитаме, че в Пловдив има останали трайни следи от Османското владичество, но почти никакви от гръцките му жители. Защото до преди век и нещо са казвали на Филибе гръчкия град. Шосето от Голямо Конаре (днес гр. Съединение) за Филибе са наричали "гръчкия път", защото е водел към града на гърците. Във Филибе гръцката култура и самосъзнание са постигнали най-дълбоко проникване в националното ни съзнание. Най-богатите българи тук са се гордеели с гръцкото си образование или поне са се опитвали да се погърчат. Преди годините на българското Възраждане (аз предпочитам думата "възрождение"), да образоваш детето си е могло само в гръцко училище. А за да успеят в бизнеса (алъш-вериша, както се е казвало) и въобще "в живота" много българи е трябвало да доказват, поне на думи, колко големи гърци и елински патриоти са.

Но ... в Пловдив днес имаме османско наследство. За фръцко, пардон, гръцко такова не се говори, единствено може би за някоя църква най-много. И толкова им е много. Защото гръцкото духовенство винаги е било най-големият враг на българския народ. Винаги, от векове. Много преди османското нашествие по нашите земи.

Има и още една интересна особеност, за която много малко си даваме сметка. Сградите, построени от османците след завладяването на града, са по-стари от тези, които те построяват в Константинопол. Византийската столица е покорена почти век по-късно.

ПЪРВИТЕ ПЛОВДИВСКИ ПАНАИРИ
Вече всички знаем, че първите мострени панаири са се организирали от 1933 г. в сградата на Промишленото училище, познато като Столарското училище, което днес наричаме просто "дЪрвото", под хълм Бунарджик. Изложението първо се е наричало Национална стопанска изложба с 424 участници. Училището и днес е там и си работи като такова. Но почти нищо не е останало от първите, специално построени за изложението, палати на мострения панаир в Пловдив, които са се намирали в района срещу входа на Централна гара, малко вдясно. Днес единствената сграда, която се е съхранила, е приютила Автогара "Юг". Ще я разпознаете на снимките. Приложил съм и схеми и планове, къде са били и другите сгради на Мострения панаир.
КАНЯ ВИ ДА ПОСЕТИТЕ МОИТЕ БЛОГОВЕ
Всички блогове са обединени в една обща среда и неусетно може да се намирате ту в един, ту в друг, в зависимост от темите, които ви вълнуват. Всеки от тях се отваря в собствен прозорец (таб) и винаги може да се върнете на предния блог, ако пожелаете.
Пламен Кочев
създател и администратр на групата
имейл: plovdiv@retro-plovdiv.com
Инициатива за събиране, публикуване и обсъждане
на стари снимки от лични архиви, свързани с Пловдив и неговата история.
Вълнуващо е да видим как е изглеждал градът ни през годините, назад във времето, да открием места и сгради, които вече не съществуват.
Снимки от знаменателни събития и личности, свързани с града ни.
Всички ние, съвременните пловдивчани, опознахме редица забележителни места по света, а се оказва, че не познаваме историята на града, в който живеем,
неговите велики моменти и личности.
Всички фотоси са копия на оригинали, чиито собстеници може да имат права върху тях. Изображенията тук са с опознавателна и нестопанска цел.
This site was made on Tilda — a website builder that helps to create a website without any code
Create a website